1 нояб. 2023 г., 10:51

Вечната борба

379 1 0

Подмолно и лукаво, неусетно,

пробутват ни се чужди вери,

замислят ли се, че е неуместно,

наш'та вяра, кой ще я намери?!

 

Потурчването още помним ли?!

Как рязаха се хиляди глави!

Че вярата непоколебими,

не дадоха във своите души!

 

А тези, днешни заблудени,

подаряват чуждите неща,

за които предците са умрели,

за да има за следващите светлина!

 

А те - продажници и мекотели,

прекланят смирено своята глава,

че сабята не сече я,

и ще има след предателството и халва!

 

А онези, като мене -

вярващите в корена и във рода,

водят битката в реално време,

свободни от хипнозата, плъзнала в света!

 

Но както често става - умират първо патриотите!

Тези, с вярата, честта, морала...

и остават безмозъчните и роботите -

мижитурковската кръв така остава!

 

Подбор изкуствен, на послушно стадо,

белите овце се стрижат лесно!

Но в генът вярното остава -

без черното, не ще е интересно!

 

И историята се повтаря векове!

Между дяволът и Бога все живеем,

дяволът ни лъже : " Ще живеете добре!",

но Бога да оставим все не смеем!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...