31 jul 2010, 1:17

Вечната дилема 

  Poesía » Filosófica
764 0 0

Когато вземе, че сърцето заговори,
шепне и напява ти неща прекрасни,
разумът с него по закон ще спори
и ще изкарва чувствата ужасни.
Ще те лъже, че не трябва да обичаш,
понеже туй е загуба на време.
Също като кон с капаци ти ще тичаш,
измамен от самия тебе.
Залъгвайки се, че любов не съществува,
животът ти ще е еднообразен.
На разума сърцето не робува!
Как мислиш, кой ли е по-важен?

© Кристина Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??