31.07.2010 г., 1:17

Вечната дилема

1.1K 0 0

Когато вземе, че сърцето заговори,
шепне и напява ти неща прекрасни,
разумът с него по закон ще спори
и ще изкарва чувствата ужасни.
Ще те лъже, че не трябва да обичаш,
понеже туй е загуба на време.
Също като кон с капаци ти ще тичаш,
измамен от самия тебе.
Залъгвайки се, че любов не съществува,
животът ти ще е еднообразен.
На разума сърцето не робува!
Как мислиш, кой ли е по-важен?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...