Чети, чети, приятелю!
Неостаряващата
Книга на Живота ти чети.
И цитатите любими свои
с чернилото на болката си
по длани цели набраздени
четливо запиши.
След допира до парещи устни
с ръце пречистени
към Библията на живота
пак се пресегни.
Вечната книга на Живота!
Тъжната книга на Живота!
Смешната книга на Живота!
Нима не знаеш?
И преди теб са я чели крале без кралства,
принцове – бедняци, позлатени голтаци,
възвишени простаци, и най вече…
седнали на царски трон просяци.
Чели са я обезумели за власт диваци,
пощурели от земна любов маниаци.
Чели и пеели, и плакали, печелили,
и губили, летели и падали.
И те като нас в сънища горещи
своите блянове - най-жадувани -
неочаквано сбъднати откривали.
Велико или жалко откривателство?!
Ехидно предизвикателство!
Днес те има, утре – не.
Под пръстта светлината е мрак.
И червеят вместо в душата
в плътта ти се впива пак.
Ад на земята – рай под земята.
Страшна дилема!
Тъжна дилема!
Смешна дилема!
Избор за кукла на конци.
Човек ли си, или не си ?
Ще узнаеш, ако сам се хвърлиш
в жертвената клада на съдбата си.
Дали там ще откриеш свободата си?
О, стига въпроси!
За миг поне млъкни.
Чуй, чуй как пясъчният часовник
нашите общи мигове брои.
Знаеш ли ?
Нова книга – своя книга
започнах да пиша,
мисъл за съавторство ако те плени,
вземи перото и с мен я допиши.
Но… внимавай!
Развръзката в романа
добре, добре я обмисли.
Героят – Воин – в нея накрая
на своята любовница - Тъжа -
без церемонии да изневери.
Чест воинска и мъжка доблест
на принцеса пясъчна да повери.
А когато свършиш, шепи отвори.
С цитата на душата си: „Обичам те, Живот”
прострелвай съдбата си с любовните стрели.
Ако я сразиш, за мене Бог ще си.
Ако ли не .... Не тъжи.
Аз знам и Сатана не си.
Гюлсер Мазлум
14.09.2014
© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados