Sep 14, 2014, 9:46 PM

Вечната книга

746 0 1

 

Чети, чети, приятелю!

Неостаряващата

Книга на Живота ти чети.

И цитатите любими свои

с чернилото на болката си

по длани цели набраздени

четливо  запиши.

След допира до парещи устни

с  ръце пречистени 

към Библията на живота

пак се пресегни.

 

Вечната книга на Живота!

Тъжната книга  на Живота!

Смешната книга на Живота!

 

Нима не знаеш?

И преди теб са я чели крале без кралства,

принцове – бедняци, позлатени голтаци,

възвишени простаци, и най вече…

седнали на царски трон просяци.

Чели са я обезумели за власт диваци,

пощурели от земна любов маниаци.

Чели и пеели, и плакали, печелили,

и губили, летели и падали.

И те като нас в сънища горещи

своите блянове - най-жадувани -

неочаквано сбъднати откривали.

 

Велико или жалко откривателство?!

Ехидно предизвикателство!

Днес те има,  утре – не.

Под пръстта светлината е мрак.

И червеят вместо в душата

в плътта ти се впива пак.

 

Ад на земята – рай под земята.

Страшна дилема!

Тъжна дилема!

Смешна дилема!

Избор за кукла на конци.

Човек ли си, или не си ?

Ще узнаеш, ако сам се хвърлиш

в жертвената клада на съдбата си.

Дали там ще откриеш свободата си?

 

О, стига въпроси!

За миг поне млъкни.

Чуй, чуй как пясъчният часовник

нашите общи мигове брои.

Знаеш ли ?

Нова книга – своя книга

започнах да пиша,

мисъл за съавторство ако те плени,

вземи перото и с мен я допиши.

Но… внимавай!

Развръзката в романа

добре, добре я обмисли.

Героят – Воин – в нея накрая

на своята любовница - Тъжа -

без церемонии да изневери.

Чест воинска и мъжка доблест

на принцеса пясъчна да повери.

 

А когато свършиш, шепи отвори.

С цитата на душата си: „Обичам те, Живот”

прострелвай съдбата си с любовните стрели.

Ако я сразиш, за мене Бог ще си.

Ако ли не .... Не тъжи.

Аз знам и Сатана не си.

 

Гюлсер Мазлум

14.09.2014

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...