Чети, чети, приятелю!

Неостаряващата

Книга на Живота ти чети.

И цитатите любими свои

с чернилото на болката си

по длани цели набраздени

четливо  запиши.

След допира до парещи устни

с  ръце пречистени 

към Библията на живота

пак се пресегни.

Вечната книга на Живота!

Тъжната книга  на Живота!

Смешната книга на Живота!

Нима не знаеш?

И преди теб са я чели крале без кралства,

принцове – бедняци, позлатени голтаци,

възвишени простаци, и най вече…

седнали на царски трон просяци.

Чели са я обезумели за власт диваци,

пощурели от земна любов маниаци.

Чели и пеели, и плакали, печелили,

и губили, летели и падали.

И те като нас в сънища горещи

своите блянове - най-жадувани -

неочаквано сбъднати откривали.

Велико или жалко откривателство?!

Ехидно предизвикателство!

Днес те има,  утре – не.

Под пръстта светлината е мрак.

И червеят вместо в душата

в плътта ти се впива пак.

Ад на земята – рай под земята.

Страшна дилема!

Тъжна дилема!

Смешна дилема!

Избор за кукла на конци.

Човек ли си, или не си ?

Ще узнаеш, ако сам се хвърлиш

в жертвената клада на съдбата си.

Дали там ще откриеш свободата си?

О, стига въпроси!

За миг поне млъкни.

Чуй, чуй как пясъчният часовник

нашите общи мигове брои.

Знаеш ли ?

Нова книга – своя книга

започнах да пиша,

мисъл за съавторство ако те плени,

вземи перото и с мен я допиши.

Но… внимавай!

Развръзката в романа

добре, добре я обмисли.

Героят – Воин – в нея накрая

на своята любовница - Тъжа -

без церемонии да изневери.

Чест воинска и мъжка доблест

на принцеса пясъчна да повери.

А когато свършиш, шепи отвори.

С цитата на душата си: „Обичам те, Живот”

прострелвай съдбата си с любовните стрели.

Ако я сразиш, за мене Бог ще си.

Ако ли не .... Не тъжи.

Аз знам и Сатана не си.

Гюлсер Мазлум

14.09.2014