Вечният път
От спомен за ромон и хора велики,
неписани рими издигнаха флаг.
Дали са останали скрити зад мрак,
под удара сляп на камшика?
Присвиха очите на кожата в плач.
Викът се разля и събори небето…
Мигът онемя, но оспори момчето
в полето на пурпурен здрач…
Отгоре се спусна в премяна изкусна
спасител на рими, облякъл морал.
Умиращо чувство му даде сигнал:
„Изстреляй добро и ни пускай!“…
Веригите скъса – пое ги на гръб.
Лицата покри ги с изцапан воал.
Сърцата отпусна в сиротен чувал,
и пламенно тръгна по вечния път...
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Е, все пак изтълкува грешно думите ми.
В написания от мен коментар не споменавам, че съм „супер и няма накъде“. Това никак не е така и аз го зная добре. Нека все пак подложим думата „самодостатъчен“ на лек анализ, за да не се получават мисловни недоразумения. Според информация, предложена в интернет, самодостатъчност – „това е, когато се чувстваш добре сам със себе си и не се страхуваш от самотата. Когато всичко важно за теб е в теб, когато можеш да правиш всичко без другите.“ Не зная с какво те провокирах да ме наречеш такъв, но приемам и уважавам мнението ти, макар и то да няма нищо общо с живота на човека, когото визираш. Творчески успехи! -
т.е. смяташ, че си супер и повече няма накъде. В такъв случай прав си, нямаме нищо общо, взимам си думите назад, ти си си самодостатъчен
-
Дано не изтълкуваш погрешно думите ми, щураче. Аз не пиша поезия, за да се харесам на нечий вкус. Много далеч съм от тези мисли. Благодаря, че виждаш способностите ми, но „пълният им блясък“ за теб е един, а за мен – съвсем друг.
-
Стига де!...
-
Оригинални метафори, оригинален поглед, но нещо липсва. Помисли какво е. Имаш великолепни способности, трябва да ги изявиш в пълният им блясък
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
