fraulia (Васка Мадарова)
182 1698
9 abr 2008, 18:44

Вечно жив 

  Poesía » Versos blancos
1014 1 6
В памет на Тодор Мадаров

Снегът засипа новия ти дом
и вятърът погали го с усмивка...
Един нечуван още тъжен стон
зави го нежно с своята покривка.

Завинаги затворени, очите
се взираха в студената земя.
Последен вик, отронен от гърдите,
нов живот на други обеща.

Не ще да видиш ти от днес нататък
ни радости, ни болки, ни печал...
Земният ти път не беше кратък,
но още малко Бог да бе ти дал...

В сърцата си завинаги ще носим
усмивката, събрала доброта,
която не задаваше въпроси,
а топлеше със свойта красота.

Очите ти ще греят във душите
и никога не ще изгаснат те.
Такъв човек те стопля в хладините
дори когато тялото умре.

Смъртта не пита кой ли да си вземе -
тя идва и те грабва на ръце,
от всичко най-любимо ти отнема,
даже и последното парче.

Но вечно жив във нас ще си останеш -
във хората, пресекли твоя път,
не ще да бъдеш никога забравен -
дори когато сън дълбок ще спят.

И молим се, дано от днес във Рая
място Бог да ти е отредил,
защото знаем, че дори след края
добрият пак е жив, злото победил...

Снегът засипа новия ти дом
и вятърът над него се усмихна.
Направи ти величествен поклон.
Сбогува се! И някъде притихна.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??