knqza (Даниел Стоянов)
162 145
7 oct 2009, 11:35

Вечно ли ще е така 

  Poesía
424 0 3

 На А. и нейните любови...

 

Съзирам в задимения локал -

моят блян красив стои отсреща,

някой чака нервен, недоспал -

като светец сред пламъкът от свещи.

 

От раз, с цинично подсъзнание,

свалям бялата му риза,

а наяве, с доза колебание,

в диалог за запознанство влизам.

 

И попивам като гъба

всяка дума, дето казва той,

как не искам лесна пак да бъда,

но желанието дави ме с порой.

 

Убедих го да си тръгнем двама,

с водката у нас да продължим,

без ангажименти, влюбване и драма,

тази нощ докрай да споделим.

 

Падам на прохладния сатен,

цялата залята от целувки,

а очите му, със цвят бадем,

искат още, още - без преструвки.

 

Струните на моята душа,

разчувствани от шеметния порив,

търсеха акордите на любовта,

търсеха другар под този покрив.

 

Прегърнати заспахме, даже

и насън желаех любовта -

как на сутринта той ще ми каже:

"Имаш ли планове за вечерта?"

 

Но останах с празни шепи -

само вятър в празното легло.

Призори отиваше си всеки -

поредният безплатен жиголо.

 

 

 

 

 

 

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??