Вечно ли ще е така
На А. и нейните любови...
Съзирам в задимения локал -
моят блян красив стои отсреща,
някой чака нервен, недоспал -
като светец сред пламъкът от свещи.
От раз, с цинично подсъзнание,
свалям бялата му риза,
а наяве, с доза колебание,
в диалог за запознанство влизам.
И попивам като гъба
всяка дума, дето казва той,
как не искам лесна пак да бъда,
но желанието дави ме с порой.
Убедих го да си тръгнем двама,
с водката у нас да продължим,
без ангажименти, влюбване и драма,
тази нощ докрай да споделим.
Падам на прохладния сатен,
цялата залята от целувки,
а очите му, със цвят бадем,
искат още, още - без преструвки.
Струните на моята душа,
разчувствани от шеметния порив,
търсеха акордите на любовта,
търсеха другар под този покрив.
Прегърнати заспахме, даже
и насън желаех любовта -
как на сутринта той ще ми каже:
"Имаш ли планове за вечерта?"
Но останах с празни шепи -
само вятър в празното легло.
Призори отиваше си всеки -
поредният безплатен жиголо.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
