На А. и нейните любови...
Съзирам в задимения локал -
моят блян красив стои отсреща,
някой чака нервен, недоспал -
като светец сред пламъкът от свещи.
От раз, с цинично подсъзнание,
свалям бялата му риза,
а наяве, с доза колебание,
в диалог за запознанство влизам.
И попивам като гъба
всяка дума, дето казва той,
как не искам лесна пак да бъда, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация