27 feb 2025, 6:25

Вечно... на една ръка разстояние

349 1 8

 

Мозъкът ми, затворник във килия от кост,

но не е тя всъщност затворът!

А тогава той кой е? Май дочух тук въпрос -

Той е всъщност... във мозъка, хора...

 

Той, това са личните ми лимити,

всичките ми заблуди, всеки страх, всеки път 

от който отказвам се загърбил мечтите -

Да, това са оковите ми лични в ума!...

 

И не казвай сега, че ти липсват такива -

Всеки има ги в своята Голгота.

Свободата мираж е, затова е красива,

и стремим се към нея в живота...

 

И загърбвам сега това тежко признание

със преструвка, че не чувам веригите -

Тя е толкова близо, на ръка разстояние, 

и все там си остава... в годините...

 

26.02.2025.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...