Вечно... на една ръка разстояние
Мозъкът ми, затворник във килия от кост,
но не е тя всъщност затворът!
А тогава той кой е? Май дочух тук въпрос -
Той е всъщност... във мозъка, хора...
Той, това са личните ми лимити,
всичките ми заблуди, всеки страх, всеки път
от който отказвам се загърбил мечтите -
Да, това са оковите ми лични в ума!...
И не казвай сега, че ти липсват такива -
Всеки има ги в своята Голгота.
Свободата мираж е, затова е красива,
и стремим се към нея в живота...
И загърбвам сега това тежко признание
със преструвка, че не чувам веригите -
Тя е толкова близо, на ръка разстояние,
и все там си остава... в годините...
26.02.2025.
© Георги Каменов All rights reserved.
