Пристигнах! Трябваше да кажа,
но вече няма никакво значение.
Пътувах много дълго, даже 
потънах в истинско безвремие. 
И ето ме, събирам се на части. 
(Сърцето ми ужасно закъснява.)
По пътя се заглежда в чужди щастия, 
но всъщност учи се да те забравя. 
Не ме боли, а просто ми е празно, 
понеже се напуснах и дойдох във тебе, 
където уж е Космос, но е тясно 
дори да се разминат две Вселени...
Пристигнах си! Ако наистина обичаш, 
нали го казваш за спокойствие? 
Сега признавам, по-различно е. 
За всички - ничий. Вечно свой съм! 

Стихопат. 

©Данаил Антонов 
30.04.2023