Вечно свой!
Пристигнах! Трябваше да кажа,
но вече няма никакво значение.
Пътувах много дълго, даже
потънах в истинско безвремие.
И ето ме, събирам се на части.
(Сърцето ми ужасно закъснява.)
По пътя се заглежда в чужди щастия,
но всъщност учи се да те забравя.
Не ме боли, а просто ми е празно,
понеже се напуснах и дойдох във тебе,
където уж е Космос, но е тясно
дори да се разминат две Вселени...
Пристигнах си! Ако наистина обичаш,
нали го казваш за спокойствие?
Сега признавам, по-различно е.
За всички - ничий. Вечно свой съм!
Стихопат.
©Данаил Антонов
30.04.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
