3 nov 2007, 12:41

Вечност

854 1 6




Бяло момиче целува кокичета
в бялата пролет сред белия сняг...
Как ще обича То, как ще се врича,
но само да стане зелен този свят !

Слънцето плиснало своите бисери,
щедро замесило обич и зов,
а по моравите, а по дъбравите,
пролет зелена посяла любов...

Как се улисало, То не помислило,
в тази прекрасна, опасна игра...
После - изчезнали стъпки и белези ...
После - Вселената свела глава ...

Бели момичета, бели кокичета,
срещат живота сред белия сняг.
Те не замръзват. Те просто дръзват
вечност да носят в човешкия свят.






¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, това е много хубаво! Хареса ми!
  • Много хубав стих, поздрав!
  • Знех си, че имаш резерви. Отваряй нататък!
  • "Бели момичета, бели кокичета,
    срещат живота сред белия сняг.
    Те не замръзват. Те просто дръзват
    вечност да носят в човешкия свят."

    Мелодично и красиво!!! 6+
  • Елишка, благодаря ти много за коментара - отделила си ми време и чувство...Тази шестица всъщност е за теб ... С обич !

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....