Ена (Елена Гоцева)
495 13486
3 nov 2007, 12:41

Вечност 

  Poesía » De amor
684 1 6




Бяло момиче целува кокичета
в бялата пролет сред белия сняг...
Как ще обича То, как ще се врича,
но само да стане зелен този свят !

Слънцето плиснало своите бисери,
щедро замесило обич и зов,
а по моравите, а по дъбравите,
пролет зелена посяла любов...

Как се улисало, То не помислило,
в тази прекрасна, опасна игра...
После - изчезнали стъпки и белези ...
После - Вселената свела глава ...

Бели момичета, бели кокичета,
срещат живота сред белия сняг.
Те не замръзват. Те просто дръзват
вечност да носят в човешкия свят.






© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Е, това е много хубаво! Хареса ми!
  • Много хубав стих, поздрав!
  • Знех си, че имаш резерви. Отваряй нататък!
  • "Бели момичета, бели кокичета,
    срещат живота сред белия сняг.
    Те не замръзват. Те просто дръзват
    вечност да носят в човешкия свят."

    Мелодично и красиво!!! 6+
  • Елишка, благодаря ти много за коментара - отделила си ми време и чувство...Тази шестица всъщност е за теб ... С обич !
  • Много мелодично...страхотно е!
Propuestas
: ??:??