3 нояб. 2007 г., 12:41

Вечност

Поэзия » Любовная

856 1 6

Бяло момиче целува кокичета
в бялата пролет сред белия сняг...
Как ще обича То, как ще се врича,
но само да стане зелен този свят !

Слънцето плиснало своите бисери,
щедро замесило обич и зов,
а по моравите, а по дъбравите,
пролет зелена посяла любов...

Как се улисало, То не помислило,
в тази прекрасна, опасна игра...
После - изчезнали стъпки и белези ...
После - Вселената свела глава ...

Бели момичета, бели кокичета,
срещат живота сред белия сняг.
Те не замръзват. Те просто дръзват
вечност да носят в човешкия свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Е, това е много хубаво! Хареса ми!

2014-09-12T13:20:08+03:00
slan4ogled (Радослава Антонова)

Много хубав стих, поздрав!

2011-06-12T14:35:33+03:00
4i4obgad (Илия Пандов)

Знех си, че имаш резерви. Отваряй нататък!

2007-11-22T14:10:22+02:00
3y3ka (Зузка)

"Бели момичета, бели кокичета,
срещат живота сред белия сняг.
Те не замръзват. Те просто дръзват
вечност да носят в човешкия свят."

Мелодично и красиво!!! 6+

2007-11-18T13:52:19+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Елишка, благодаря ти много за коментара - отделила си ми време и чувство...Тази шестица всъщност е за теб ... С обич !

2007-11-11T18:51:00+02:00