Вечност... 2

Вечност... 2

Текила... Полунощ... Китара...

На бряг скалист – пулсиращ фар...

И мигайки сънливо фара

пилее по вълните жар...

Внезапен вятър... Нежни струни...

Звезда полита във нощта...

От Вечноста нахлуват лунни

предчувствия за Любовта...

Една Жена до мен е всичко,

което търсех до сега,

а Океанът долу плиска

и блъска яростно брега...

Звездите в своята Безкрайност

въртят се в чуден кръговрат

но осъзнавам страшна тайна –

навярно няма Други свят...

И в прелестната ни Вселена,

там горе в Космоса над нас –

Жената седнала до мене

е в тази нощ от него част...

И проумявам в миг: наистина

във плашещия Необят

тя просто е една – единствена

в Света познат и непознат,

а във чаровното му Време --

самият той не остарял –

тя има своя неотменен

сега дарен на мене дял...

...и всичко е неповторимо:

нощта, Жената, този бряг

и чувството необяснимо

ме грабнало като хлапак...

... и ставам част от тази Вечност,

един от Космоса над мен –

избран и аз да бъда вече

от Любовта обезсмъртен!...

май.2021.