Вечност... 2
Текила... Полунощ... Китара...
На бряг скалист – пулсиращ фар...
И мигайки сънливо фара
пилее по вълните жар...
Внезапен вятър... Нежни струни...
Звезда полита във нощта...
От Вечноста нахлуват лунни
предчувствия за Любовта...
Една Жена до мен е всичко,
което търсех до сега,
а Океанът долу плиска
и блъска яростно брега...
Звездите в своята Безкрайност
въртят се в чуден кръговрат
но осъзнавам страшна тайна –
навярно няма Други свят...
И в прелестната ни Вселена,
там горе в Космоса над нас –
Жената седнала до мене
е в тази нощ от него част...
И проумявам в миг: наистина
във плашещия Необят
тя просто е една – единствена
в Света познат и непознат,
а във чаровното му Време --
самият той не остарял –
тя има своя неотменен
сега дарен на мене дял...
...и всичко е неповторимо:
нощта, Жената, този бряг
и чувството необяснимо
ме грабнало като хлапак...
... и ставам част от тази Вечност,
един от Космоса над мен –
избран и аз да бъда вече
от Любовта обезсмъртен!...
май.2021.
© Коста Качев Все права защищены