21 jul 2012, 18:14

Вечност

932 0 0

Диханията на луната секнаха

и тя се облече в пелена от мъгла.

Свличаща риза на тъмна прокоба,

орисница черна почука с нога.

 

Смъртта на усмивките тягостна бе,

но те се пробудиха с вълчия вой.

От клетви ранени и с клетви живеещи,

копали гробове и спали до гроб.

 

Нозете издрани в пътеки безкръвни,

де устни до кръв о дървото се пиха.

Ранени, безумни, с копита протрити,

и бягащи, гонещи летния зной…

 

Обречено нищо и вечно сега,

от пламък изгаря звездите горещи.

То само от себе си ехтяло в тъма

и ехото носело в прашните вечери!

 

Заспиващо днес и бъдно сега,

горете и вледенявайте с усмивки словата!

Магия и стон, вой и стенание,

Прокоба и плач, глас, сподавен в ридание!

 

Бъди! Днес е повече, утре ще пееш!

Диви и проклинай, че слагам покров…

Заравяни спомени, отравяни трупове,

Тела… но споени за вечна любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...