Поглеждаш ме и тръгваш мълчаливо,

нима за теб не съществува времето щастливо,

дните на любов и топлина,

струващи ми се потънали в дън земя.

Остави тогава спомена за нежната милувка,

през сълзи по бузата целувка,

болката студена като камък

и лъжите изгорели в пламък.

Едничък спомен за смехът т и искам да запазя,

макар да мислиш че те мразя,

една искра превърнала се в надежда,

че животът ни с тебще се подрежда,

една мечта която не оставям и сега

и всяка вечер чакам в празнота.

И макар да знам че съм безсилна да се боря,

за една усмивка днес ще те помоля,

за да знам че някога си ме обичал

и твое вдъхновение си ме наричал,

така ще съм спокойна с мисълта,

че имам малка част от теб във вечността!