26 февр. 2015 г., 18:43

Вечност

532 0 0

Поглеждаш ме и тръгваш мълчаливо,

нима за теб не съществува времето щастливо,

дните на любов и топлина,

струващи ми се потънали в дън земя.

Остави тогава спомена за нежната милувка,

през сълзи по бузата целувка,

болката студена като камък

и лъжите изгорели в пламък.

Едничък спомен за смехът т и искам да запазя,

макар да мислиш че те мразя,

една искра превърнала се в надежда,

че животът ни с тебще се подрежда,

една мечта която не оставям и сега

и всяка вечер чакам в празнота.

И макар да знам че съм безсилна да се боря,

за една усмивка днес ще те помоля,

за да знам че някога си ме обичал

и твое вдъхновение си ме наричал,

така ще съм спокойна с мисълта,

че имам малка част от теб във вечността!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...