Feb 26, 2015, 6:43 PM

Вечност

  Poetry
527 0 0

Поглеждаш ме и тръгваш мълчаливо,

нима за теб не съществува времето щастливо,

дните на любов и топлина,

струващи ми се потънали в дън земя.

Остави тогава спомена за нежната милувка,

през сълзи по бузата целувка,

болката студена като камък

и лъжите изгорели в пламък.

Едничък спомен за смехът т и искам да запазя,

макар да мислиш че те мразя,

една искра превърнала се в надежда,

че животът ни с тебще се подрежда,

една мечта която не оставям и сега

и всяка вечер чакам в празнота.

И макар да знам че съм безсилна да се боря,

за една усмивка днес ще те помоля,

за да знам че някога си ме обичал

и твое вдъхновение си ме наричал,

така ще съм спокойна с мисълта,

че имам малка част от теб във вечността!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...