3 dic 2013, 7:58

Вечното дърво

662 0 0

 

"Животът е само един миг между две вечности." Сократ

                 „ Често за да живееш е нужно повече мъжество, отколкото, за да умреш.”

                                        Виторио Алфиери

 

Дори да пукат клоните, не скачай! 

Последният ни полет е от страхове.

 Дървото вечно обитаваме,

а то трогателно ни вдъхновява

за пролетни гнезда

и звездни светлини, с които топлим

влюбените си ръце.

За мънички животи, които избуяват.

За люлките на краткото ни щастие,

за бели Коледи в косите...

Аз знам, че има ветрове,

аз знам, че има урагани,

злокобна суша, дървояди,

но те са фон за живите му корени.

За  непобедимите му клони,

за изумрудените му листа

и за трептящата му аура

сред  съвършенството на птиците.

Дори да пукат клоните, дори  да се тресат -

не скачай!

Анатемосай рогатите си страхове!

Защото над небето има пак небе

и всичко е безкрайно...

Дървото ни е недовършената приказка,

а аз обичам  приказните чудеса.

Това дърво е съкровената ми обич,

до болка, до блажената сълза,

до глухотата на копнежния ми стон,

оттекващ в пропастта на моя дух.

Обичам го до неизмислената дума

за силата на любовта ми,

до одата на мойта страст,

с която разлюлявам Вселените,

до вопъла на вечната прегръдка...

Дори  във  яростта на  дните

 бленувам и последната му вейка...

Послушай себе си, поспри!

Дори да пукат клоните, не бързай!...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...