3.12.2013 г., 7:58

Вечното дърво

663 0 0

 

"Животът е само един миг между две вечности." Сократ

                 „ Често за да живееш е нужно повече мъжество, отколкото, за да умреш.”

                                        Виторио Алфиери

 

Дори да пукат клоните, не скачай! 

Последният ни полет е от страхове.

 Дървото вечно обитаваме,

а то трогателно ни вдъхновява

за пролетни гнезда

и звездни светлини, с които топлим

влюбените си ръце.

За мънички животи, които избуяват.

За люлките на краткото ни щастие,

за бели Коледи в косите...

Аз знам, че има ветрове,

аз знам, че има урагани,

злокобна суша, дървояди,

но те са фон за живите му корени.

За  непобедимите му клони,

за изумрудените му листа

и за трептящата му аура

сред  съвършенството на птиците.

Дори да пукат клоните, дори  да се тресат -

не скачай!

Анатемосай рогатите си страхове!

Защото над небето има пак небе

и всичко е безкрайно...

Дървото ни е недовършената приказка,

а аз обичам  приказните чудеса.

Това дърво е съкровената ми обич,

до болка, до блажената сълза,

до глухотата на копнежния ми стон,

оттекващ в пропастта на моя дух.

Обичам го до неизмислената дума

за силата на любовта ми,

до одата на мойта страст,

с която разлюлявам Вселените,

до вопъла на вечната прегръдка...

Дори  във  яростта на  дните

 бленувам и последната му вейка...

Послушай себе си, поспри!

Дори да пукат клоните, не бързай!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...