Лятото тръгва си,

но ще го пазя вечно в себе си.

През зимата ще го отпивам на глътки,

спомняйки си за топлите дни, безгрижните вечери,

пясъка, вълните, планините и любовта…

Онази лятна- чистата.

Пълна със споделено щастие и доброта.

Но идва есента и се връщаме в реалността.

А защо трябва да е така?

Лятото може да живее в теб, дори и в студа!

Стига само да му направиш местенце.

То ще те топли и ще ти показва красотата на всичко по света.

Затова не се сбогувай с него, а го приюти в своята душа.