Вечното лято
890
2
1
Лятото тръгва си,
но ще го пазя вечно в себе си.
През зимата ще го отпивам на глътки,
спомняйки си за топлите дни, безгрижните вечери,
пясъка, вълните, планините и любовта…
Онази лятна- чистата.
Пълна със споделено щастие и доброта.
Но идва есента и се връщаме в реалността.
А защо трябва да е така?
Лятото може да живее в теб, дори и в студа!
Стига само да му направиш местенце.
То ще те топли и ще ти показва красотата на всичко по света.
Затова не се сбогувай с него, а го приюти в своята душа.
