Пели ведите песен за заробена вода…
Пели ведите и изпели се над няма река…
И тичали надолу стремително към черен чертог,
кой песни непети - небивали въртял в своя въртоп…
Те пели, ведите, за няма вода
и падали с нея стремително в глуха река…
А долу ги срещал дяволът и сам себе проклинал,
бранейки до тялото свое последната самодива…
И пели, и плачели ведите за своята участ,
която посред черния плащ се извивала
и змията на огъня виела насред леда,
що мрачно прониквал и обладавал нозете им…
Песни на залеза, песни на падащи зими,
изтръгнали сърцето на дявола, който сам
в бял плащ го завивал и оставил до него
очите на своя гълъб с покрусени крила…
© Криста Todos los derechos reservados