3 oct 2021, 17:53

Вековен пример

  Poesía
520 0 3


Луната сменя своят лик,
ту жълта е и ту червена.
Сякаш роден политик
в поредно обиграна схема.

Когато почне да вали,
зад облаците се спотайва,
но тя афиши не лепи
и строго пази свойта тайна.

Не търси звездни гласове
за светлината си магична.
Луната няма страхове
и за звездите е обична.

В калта не търси своя лик,
а в бистротата на водата.
Всяка вечер и е миг
да си разголи красотата.

Луната няма идеал
заради който да светлее
и не ламти небесен дял...
Вековен пример за живеене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...