3 oct 2021, 17:53

Вековен пример

  Poesía
518 0 3


Луната сменя своят лик,
ту жълта е и ту червена.
Сякаш роден политик
в поредно обиграна схема.

Когато почне да вали,
зад облаците се спотайва,
но тя афиши не лепи
и строго пази свойта тайна.

Не търси звездни гласове
за светлината си магична.
Луната няма страхове
и за звездите е обична.

В калта не търси своя лик,
а в бистротата на водата.
Всяка вечер и е миг
да си разголи красотата.

Луната няма идеал
заради който да светлее
и не ламти небесен дял...
Вековен пример за живеене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...