Вековен пример
Луната сменя своят лик,
ту жълта е и ту червена.
Сякаш роден политик
в поредно обиграна схема.
Когато почне да вали,
зад облаците се спотайва,
но тя афиши не лепи
и строго пази свойта тайна.
Не търси звездни гласове
за светлината си магична.
Луната няма страхове
и за звездите е обична.
В калта не търси своя лик,
а в бистротата на водата.
Всяка вечер и е миг
да си разголи красотата.
Луната няма идеал
заради който да светлее
и не ламти небесен дял...
Вековен пример за живеене.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
