Колко нощи не съм спала,
колко песни за тебе съм изпяла.
Колко сълзи съм изляла,
колко мъка изживяла.
Спри се! Не си отивай!
Върни се! Не ме убивай!
Обещавам! Ще бъдем щастливи!
Заклевам те! И оставам без сили!
Къде отива любовта, когато умре?
Може би се слива със дълбокото море...
Може би се качва на синьото небе...
Може би, а може би не...
Никой ли не ти каза:
„Никога не е късно да опиташ!”
И сега сам се наказа -
наказа се да ме обичаш.
© Велина Todos los derechos reservados