lina_dami (Велина)
8

Dec 3, 2009, 6:20 PM

Векът на любовта

Poetry

829 0 2

Колко нощи не съм спала,

колко песни за тебе съм изпяла.

Колко сълзи съм изляла,

колко мъка изживяла.

Спри се! Не си отивай!

Върни се! Не ме убивай!

Обещавам! Ще бъдем щастливи!

Заклевам те! И оставам без сили!

Къде отива любовта, когато умре?

Може би се слива със дълбокото море...

Може би се качва на синьото небе...

Може би, а може би не...

Никой ли не ти каза:
„Никога не е късно да опиташ!”

И сега сам се наказа -

наказа се да ме обичаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lina_dami (Велина)

Може би, а може би не...

2009-12-04T15:03:30+02:00
dami_lina (Дамяна)

Къде отива любовта, когато умре? Защо никой не е намерил отговор на този въпрос? Може би, защото любовта никога не умира

2009-12-03T22:35:43+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0