lina_dami (Велина)
8

3.12.2009 г., 18:20

Векът на любовта

Поезия

832 0 2

Колко нощи не съм спала,

колко песни за тебе съм изпяла.

Колко сълзи съм изляла,

колко мъка изживяла.

Спри се! Не си отивай!

Върни се! Не ме убивай!

Обещавам! Ще бъдем щастливи!

Заклевам те! И оставам без сили!

Къде отива любовта, когато умре?

Може би се слива със дълбокото море...

Може би се качва на синьото небе...

Може би, а може би не...

Никой ли не ти каза:
„Никога не е късно да опиташ!”

И сега сам се наказа -

наказа се да ме обичаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

lina_dami (Велина)

Може би, а може би не...

2009-12-04T15:03:30+02:00
dami_lina (Дамяна)

Къде отива любовта, когато умре? Защо никой не е намерил отговор на този въпрос? Може би, защото любовта никога не умира

2009-12-03T22:35:43+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0