Към щастието пътят устремен

болезнен е, щом липсва му посока!

Вървях по него млад и окрилен!

И днес вървя!... Но, укротен, потока

на времето – от изгрева към залез –

изтича бавно с хиляди минути,

превръщащи се в непотребен наниз

от мигове, от звукове нечути...

Духът ми, помирил се с мен, повтаря

молитвените думи за утеха

и знаейки, че ден след ден изгаря,

все още крачи, вярвайки в успеха!

Но виждам как прастарата Земя

сдобила се е с дяволски рога!