Векът на Сатаната
572
0
1
Към щастието пътят устремен
болезнен е, щом липсва му посока!
Вървях по него млад и окрилен!
И днес вървя!... Но, укротен, потока
на времето – от изгрева към залез –
изтича бавно с хиляди минути,
превръщащи се в непотребен наниз
от мигове, от звукове нечути...
Духът ми, помирил се с мен, повтаря
молитвените думи за утеха
и знаейки, че ден след ден изгаря,
все още крачи, вярвайки в успеха!
Но виждам как прастарата Земя
сдобила се е с дяволски рога!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
