Огледай се, величие, във срокове и време,
недей лежа на лаври от мъртвите души,
че теб те има само, додето злото дреме,
и, щом си сътворено, за спомен също си.

Предложи на поета по шепа звезден прах,
наивникът се сбръчка, но я прие за срам
и ето - днес със болка плати за своя грях,
за славната си клетка, в която влезе сам.

Подхвърли също дарба в ковашките души
и в техните подкови те вложиха сърце,
късмет не им донесе, по-скоро ги рани,
днес вече от машини металът се кове.

Със чистата си мисъл към чуждите идеи
ще спра да обожавам фалшиви красоти
и смисъл ще намеря, дори за да възпея
как плюя във лицето на гордост със цени.

И ето пак стихът ми по-умен е от мен,
а аз съм го написал, но как – и аз не знам;
поредното стъпало към следващия ден
съдбата подиграва със думата “голям”.