26 ago 2005, 16:11

Вената на Сил

  Poesía
1.2K 0 3
Човеци напускащи себе си
в убийствено стар ритуал.
Един не отрича ,че ключът е
изтъркан до гроб мадригал.
Твоите гърди отворили
всички съществуващи врати.
Единствено целта е цар-
срамът не може да твори.
До красиви морфейски величия,
изморената вена на Сил
ще рисуват с песничка устните
с красиво червило- бодил.
Не увяхвай от сълзи намокрена-
старостта не е твоя воал,
до приятелят търсил следата ти
красотата е твой капитал.
В ръката- хартиено корабче-
огледално красив абраксас.
И отново самотно куплетите
в съвкупление имитират се с нас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Всяка сутрин вечеряме себе си.
    Всяка вечер разкъсваща страст
    и отново перверзни портретите
    извращават се с нас."

    Поздрав!

  • Добре си го написал! Хареса ми много.
  • Силвена е момиче, което не се забравя, дори когато е с изморени от хероин вени...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...