Aug 26, 2005, 4:11 PM

Вената на Сил

  Poetry
1.2K 0 3
Човеци напускащи себе си
в убийствено стар ритуал.
Един не отрича ,че ключът е
изтъркан до гроб мадригал.
Твоите гърди отворили
всички съществуващи врати.
Единствено целта е цар-
срамът не може да твори.
До красиви морфейски величия,
изморената вена на Сил
ще рисуват с песничка устните
с красиво червило- бодил.
Не увяхвай от сълзи намокрена-
старостта не е твоя воал,
до приятелят търсил следата ти
красотата е твой капитал.
В ръката- хартиено корабче-
огледално красив абраксас.
И отново самотно куплетите
в съвкупление имитират се с нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Всяка сутрин вечеряме себе си.
    Всяка вечер разкъсваща страст
    и отново перверзни портретите
    извращават се с нас."

    Поздрав!

  • Добре си го написал! Хареса ми много.
  • Силвена е момиче, което не се забравя, дори когато е с изморени от хероин вени...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...