10 feb 2019, 19:01  

Вендузи от мисли

  Poesía
1.3K 18 11

Гротеската на другите...на Другостта.

Непоносима участ даже за орлите.

Политай пак над бездни и над шеметни скали -

окаменели птици, раждали се без криле,

след поривите закъснели на сакати ветрове.

Нима си траурна редукция на шепата мечти,

невъплътени в зримото коварство на гърбави илюзии...?

А гърбавото носи щастие

- напразни думи

на оглушало в сенките на дългите завои наноехо.

Загуби баса си с магьосника от детството,

преследващ те в най-злите сънища...

Напразно все от него бягаше.

Той крачи с бързи крачки

и рано или късно застига всеки,

защото го наричат Преследвача.

За него безразличното е дивеч

в най-дивната игра: Ловец и жертва!

Сънуваш ли Теночтитлан в мъгли

сред опити за безуспешно бягство...?

В един такъв навярно се роди.

Откъсна се самотен вик от сянка,

възнак простряна /ала по очи/

на дъното на прокълнато настояще...

Закотвен в плен на бъдещите дни,

мистичен бродник си,

отхвърлил проспериралия двойник

в оазиса на матова вселена

и фобия последна

от заговора на огледалата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е, когато Другостта е в настъплевие,
    без сълзи, без вина и без извинение
    ХАРЕСАХ, поздравлние!
  • Неизвестно защо не мога да добавя в любими?!
    Различен си. От всички си различен и твоята индивидуалност е много показателна!
    Аз предпочитам солената истина пред захаросаните памуци
    Затова си ми празник!
  • Недостижим си!
  • Лирическия ти герой твърдо дълго се е надявал
    мрака да отстъпи, загубвайки надеждата...
    Той изпада в мрачно пророческо видение за бъдещето.
    "в най - дивната игра:Ловец и жертва!"
    "Закотвен в плен на бъдещите дни,
    мистичен бродник си,"
    Поздравления за силната творба, Младене!
    Будеща размисъл върху темата,може би не е късно
    за промяна към по - добро бъдеще ...
  • Така полепнаха тези вендузи в душата ми,че освобидиха напрежението и ми стана хубаво.Прекрасно е, замислещо и поучително.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...