10 feb 2019, 19:01  

Вендузи от мисли

  Poesía
1.3K 18 11

Гротеската на другите...на Другостта.

Непоносима участ даже за орлите.

Политай пак над бездни и над шеметни скали -

окаменели птици, раждали се без криле,

след поривите закъснели на сакати ветрове.

Нима си траурна редукция на шепата мечти,

невъплътени в зримото коварство на гърбави илюзии...?

А гърбавото носи щастие

- напразни думи

на оглушало в сенките на дългите завои наноехо.

Загуби баса си с магьосника от детството,

преследващ те в най-злите сънища...

Напразно все от него бягаше.

Той крачи с бързи крачки

и рано или късно застига всеки,

защото го наричат Преследвача.

За него безразличното е дивеч

в най-дивната игра: Ловец и жертва!

Сънуваш ли Теночтитлан в мъгли

сред опити за безуспешно бягство...?

В един такъв навярно се роди.

Откъсна се самотен вик от сянка,

възнак простряна /ала по очи/

на дъното на прокълнато настояще...

Закотвен в плен на бъдещите дни,

мистичен бродник си,

отхвърлил проспериралия двойник

в оазиса на матова вселена

и фобия последна

от заговора на огледалата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е, когато Другостта е в настъплевие,
    без сълзи, без вина и без извинение
    ХАРЕСАХ, поздравлние!
  • Неизвестно защо не мога да добавя в любими?!
    Различен си. От всички си различен и твоята индивидуалност е много показателна!
    Аз предпочитам солената истина пред захаросаните памуци
    Затова си ми празник!
  • Недостижим си!
  • Лирическия ти герой твърдо дълго се е надявал
    мрака да отстъпи, загубвайки надеждата...
    Той изпада в мрачно пророческо видение за бъдещето.
    "в най - дивната игра:Ловец и жертва!"
    "Закотвен в плен на бъдещите дни,
    мистичен бродник си,"
    Поздравления за силната творба, Младене!
    Будеща размисъл върху темата,може би не е късно
    за промяна към по - добро бъдеще ...
  • Така полепнаха тези вендузи в душата ми,че освобидиха напрежението и ми стана хубаво.Прекрасно е, замислещо и поучително.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...