10.02.2019 г., 19:01 ч.  

Вендузи от мисли 

  Поезия
1076 18 13

Гротеската на другите...на Другостта.

Непоносима участ даже за орлите.

Политай пак над бездни и над шеметни скали -

окаменели птици, раждали се без криле,

след поривите закъснели на сакати ветрове.

Нима си траурна редукция на шепата мечти,

невъплътени в зримото коварство на гърбави илюзии...?

А гърбавото носи щастие

- напразни думи

на оглушало в сенките на дългите завои наноехо.

Загуби баса си с магьосника от детството,

преследващ те в най-злите сънища...

Напразно все от него бягаше.

Той крачи с бързи крачки

и рано или късно застига всеки,

защото го наричат Преследвача.

За него безразличното е дивеч

в най-дивната игра: Ловец и жертва!

Сънуваш ли Теночтитлан в мъгли

сред опити за безуспешно бягство...?

В един такъв навярно се роди.

Откъсна се самотен вик от сянка,

възнак простряна /ала по очи/

на дъното на прокълнато настояще...

Закотвен в плен на бъдещите дни,

мистичен бродник си,

отхвърлил проспериралия двойник

в оазиса на матова вселена

и фобия последна

от заговора на огледалата...

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно е, когато Другостта е в настъплевие,
    без сълзи, без вина и без извинение
    ХАРЕСАХ, поздравлние!
  • Неизвестно защо не мога да добавя в любими?!
    Различен си. От всички си различен и твоята индивидуалност е много показателна!
    Аз предпочитам солената истина пред захаросаните памуци
    Затова си ми празник!
  • "Другостта" често е гротеска в очите на другите:
    "За уродливост знам циклопът взема,
    очите две, искрящи на човека,
    а полетът на птиците е ерес,
    блажени са пълзящите навека!
    Дали "гърбавото" носи щастие, дали в нашите тесногръди души никога не ще приемем различието, макар то да е по-възвишено и чисто от нас. Живеем ли в душевна пропаст и с осакатена нравственост, и ампутирани души като мистични бродници в един загниващ от бездушие свят.
    Поезия, която сама поставя толкова въпроси, разстърсва ни и сякаш иска да ни събуди от летаргичния сън, а това много малко автори в наша поезия са успели да направят като теб, скъпи Приятелю!
  • Недостижим си!
  • Лирическия ти герой твърдо дълго се е надявал
    мрака да отстъпи, загубвайки надеждата...
    Той изпада в мрачно пророческо видение за бъдещето.
    "в най - дивната игра:Ловец и жертва!"
    "Закотвен в плен на бъдещите дни,
    мистичен бродник си,"
    Поздравления за силната творба, Младене!
    Будеща размисъл върху темата,може би не е късно
    за промяна към по - добро бъдеще ...
  • Така полепнаха тези вендузи в душата ми,че освобидиха напрежението и ми стана хубаво.Прекрасно е, замислещо и поучително.
  • Душата е различна от обвивката...
    Оковите са тленни , но след време
    не ти тежат, изтриват ти усмивката,
    а бъдещето е разделно по рождение...

    Потънах и изплувах в дълбокото море на думите... Благодаря ти.
  • Всичко при теб е като извадено от една дълбока древност, дори Теночтитлан, градът - столица на една загадъчна и мистична цивилизация! Поздрав, Младене, с пожелание за слънчева и усмихната нова седмица!
  • Много емоционален заряд и мистичност носи това стихотворение! Поздравления!
  • Отново ни поднасяш дълбок, многопластов стих, който ни разтърсва из основи! Поздравления!
  • Стих с дълбок философски смисъл! Гротеската на гърбавите илюзии! Поздравления!
  • Вероятно "в оазиса на матовата вселена" провокирани от заговора на огледалата се раждат"вендузи от мисли".Наноехо от гротеската на Другите.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??