Вендузи от мисли
Гротеската на другите...на Другостта.
Непоносима участ даже за орлите.
Политай пак над бездни и над шеметни скали -
окаменели птици, раждали се без криле,
след поривите закъснели на сакати ветрове.
Нима си траурна редукция на шепата мечти,
невъплътени в зримото коварство на гърбави илюзии...?
А гърбавото носи щастие
- напразни думи
на оглушало в сенките на дългите завои наноехо.
Загуби баса си с магьосника от детството,
преследващ те в най-злите сънища...
Напразно все от него бягаше.
Той крачи с бързи крачки
и рано или късно застига всеки,
защото го наричат Преследвача.
За него безразличното е дивеч
в най-дивната игра: Ловец и жертва!
Сънуваш ли Теночтитлан в мъгли
сред опити за безуспешно бягство...?
В един такъв навярно се роди.
Откъсна се самотен вик от сянка,
възнак простряна /ала по очи/
на дъното на прокълнато настояще...
Закотвен в плен на бъдещите дни,
мистичен бродник си,
отхвърлил проспериралия двойник
в оазиса на матова вселена
и фобия последна
от заговора на огледалата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
