Когато вятърът
с водата се любеше,
вълните ревниво
морето ядосваха.
То в своята ярост
обръщаше лодките
и оставаха мрежите празни.

Когато водата
се любеше с вятъра,
между бедрата ù
бавно потъваха
в бездънно забвение,
в гробове безименни,
рибарите клети. Потъваха!

Когато се любеха
водата и вятърът,
молитви си спомняха
рибарските майки,
без надежди проплакваха
жени на рибари.
А по морския пясък - 
писма от удавници.

Когато се любехме
двамата с тебе,
експлозии, бури
и стихии се раждаха.
Ти беше водата,
аз - лудият вятър,
и сплели телата си,
живота забравяхме.