Nov 3, 2012, 11:27 AM

Вентус и Аква

  Poetry » Love
973 0 0

Когато вятърът
с водата се любеше,
вълните ревниво
морето ядосваха.
То в своята ярост
обръщаше лодките
и оставаха мрежите празни.

 

Когато водата
се любеше с вятъра,
между бедрата ù
бавно потъваха
в бездънно забвение,
в гробове безименни,
рибарите клети. Потъваха!

 

Когато се любеха
водата и вятърът,
молитви си спомняха
рибарските майки,
без надежди проплакваха
жени на рибари.
А по морския пясък - 
писма от удавници.

 

Когато се любехме
двамата с тебе,
експлозии, бури
и стихии се раждаха.
Ти беше водата,
аз - лудият вятър,
и сплели телата си,
живота забравяхме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Лазаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...