Верният рицар

17 ago 2018, 9:43

Poesía » De amor

413 1 3

Верният рицар
Елеонора Крушева

Рицарите идвали на кон
за среща със свойта Дулсинея!
А тя, като сияйната луна -
досущ приличала на нея!

Ужасно дълго рицарят препускал
и конят уморен от своя бяг,
в един незнаен ден и час
светлинка съзрял до нечий праг.

Рицарите били много верни
на дамата на своето сърце,
победили вятърните мелници
с червени рози във ръце,

до жената - розова луна
конят го отвел случайно,
забравил всички други пътища
за срещата пристигнал...
Всеотдайно!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-08-17T18:21:57+03:00

Най хубавите събития винаги като че ли стават случайно.
eleonora6 (Елеонора Крушева)

2018-08-17T15:31:49+03:00

Благодаря Вяра!
vqra.1 (Вяра Благова)

2018-08-17T10:49:03+03:00

Хубаво послание!
А, финалът е разкошен- когато си „розова Луна“ той пристига „ Всеотдайно"!