Верният рицар

Poetry » Love

652 1 3

Верният рицар
Елеонора Крушева

Рицарите идвали на кон
за среща със свойта Дулсинея!
А тя, като сияйната луна -
досущ приличала на нея!

Ужасно дълго рицарят препускал
и конят уморен от своя бяг,
в един незнаен ден и час
светлинка съзрял до нечий праг.

Рицарите били много верни
на дамата на своето сърце,
победили вятърните мелници
с червени рози във ръце,

до жената - розова луна
конят го отвел случайно,
забравил всички други пътища
за срещата пристигнал...
Всеотдайно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Най хубавите събития винаги като че ли стават случайно.

2018-08-17T18:21:57+03:00
eleonora6 (Елеонора Крушева)

Благодаря Вяра!

2018-08-17T15:31:49+03:00
vqra.1 (Вяра Благова)

Хубаво послание!
А, финалът е разкошен- когато си „розова Луна“ той пристига „ Всеотдайно"!

2018-08-17T10:49:03+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0