12 feb 2007, 17:08

Вероника Марс

  Poesía
788 0 3
Вероника Марс

Питала ли си се някога, как започна всичко?
Как хората те забравиха и ти се превърна във враг?
Свитото в ъгъла, малко объркано, разплакано момиче,
Как имаш сили да се изправиш, и да тръгнеш пак?

Виждам страха в лицето ти, макар, че вече не си ти.
Отвори очи и със смелост го изкарай далеч навън.
Преодолей целия свят и нарисувай отново своите мечти,
Животът е по-добър, ако не всичко се случва на сън.

Знам колко са жестоки всичките останали хора,
Как разбиват всичко човешко с тяхната вечна злоба,
А хората, като теб, които нямат своята опора,
продължават да се борят срещу тази вечна прокоба.

Питала ли си се някога, как ще завърши всичко?
Дали хората ще запомнят Вероника Марс - техния враг?
Ходещо гордо с вдигната глава, смело момиче,
Намерила сили срещу всички да се изправи пак?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А миличка,да не би да бъркаш филмите и да имаш предвид за "Мила от Марс",защото 2-та филма са доста различни
  • Стихчето е мн хубаво, обаче филма за тая Вероника е боклук. Тя не е различното, смело момиче, а к***а- глупава и долна наркоманка!!! филма го хвалиха толкова мн, ама е пълен боклук, мн е зле! Обаче 5 за стихчето, харесва ми....
  • Пропуснах и тук да се спра! Не бих казала, че я познавам...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...