12.02.2007 г., 17:08

Вероника Марс

780 0 3
Вероника Марс

Питала ли си се някога, как започна всичко?
Как хората те забравиха и ти се превърна във враг?
Свитото в ъгъла, малко объркано, разплакано момиче,
Как имаш сили да се изправиш, и да тръгнеш пак?

Виждам страха в лицето ти, макар, че вече не си ти.
Отвори очи и със смелост го изкарай далеч навън.
Преодолей целия свят и нарисувай отново своите мечти,
Животът е по-добър, ако не всичко се случва на сън.

Знам колко са жестоки всичките останали хора,
Как разбиват всичко човешко с тяхната вечна злоба,
А хората, като теб, които нямат своята опора,
продължават да се борят срещу тази вечна прокоба.

Питала ли си се някога, как ще завърши всичко?
Дали хората ще запомнят Вероника Марс - техния враг?
Ходещо гордо с вдигната глава, смело момиче,
Намерила сили срещу всички да се изправи пак?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А миличка,да не би да бъркаш филмите и да имаш предвид за "Мила от Марс",защото 2-та филма са доста различни
  • Стихчето е мн хубаво, обаче филма за тая Вероника е боклук. Тя не е различното, смело момиче, а к***а- глупава и долна наркоманка!!! филма го хвалиха толкова мн, ама е пълен боклук, мн е зле! Обаче 5 за стихчето, харесва ми....
  • Пропуснах и тук да се спра! Не бих казала, че я познавам...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...