2 sept 2011, 19:23

Вероятности

  Poesía
1.2K 0 7

Вероятностите са хиляди на брой -

да обичам, да намразя, да си тръгна.

И този път няма да се дам без бой,

но се моля след всеки удар да се връщаш.

Аз имам хиляди сърца,

които хората без жал изтръгват

и се надявам да не се заинатиш за това,

че съм безсърдечна и лесно ще си тръгна.

Аз съм просто най-нещастната душа,

която ти изпраща писмо в бутилка.

Без да знае кой си! Ще дойдеш ли? Кога?

Когато ме познаеш, ме повикай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепп Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз съм просто най - нещастната душа,
    която ти изпраща писмо в бутилка!
    Много ми хареса!Поздравления!
  • Кой казва, че трябва да е позитивен, за да е хубав? Човек пише, когато е почувствал нещо, когато се е впечатлил от нещо или разочаровал-"вариации" на чувства Господ дал! Позитивното е само едно от тях.
  • Страхотно! Почивайте другаде! Хубав ден!
  • Не смятам да променям каквото и да е било! Просто не виждам защо! Не разбирам и защо правите асоциация с теория на вероятностите, относно за която Вие лесно ме заклеймихте, че не знам "бъкел", което определено ми прозвуча жлъчно. Няма как да си правите изводи относно нивото ми на ерудиция, съдейки само по няколко четиристишия. Несериозно е! Особено когато публикуващият не е целял лична конфронтация! Това , разбира се, не означава че трябва да харесвате стихотворението, но подобни коментари граничат с комплексарщина. Аз лично не си ги позволявам, дори когато написаното е откровено тъпо.
  • След този стих ще те познаехареса ми

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...