18 nov 2008, 22:07

Весел вятър

  Poesía
806 0 1

Вятър вее, разпилява
червени, златни листи
на уморените дървета,
които мятат дълги, черни клони.

Вятър вее, женски поли повдига,
мъжки погледи привлича
върху голите крака
и изпълва ги с възхита.

Вятър вее, весело палува,
земята с пъстър килим покрива,
разнася аромат на късна есен
и напомня за пристигащата 
и сърдита, бяла и зла зима.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ин Вел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ех...този весел вятър...палав по мъжки...
    само да не напомняше...за пристигащата бяла и студена зима...
    с обич за теб, мила Христина...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...