18.11.2008 г., 22:07

Весел вятър

814 0 1

Вятър вее, разпилява
червени, златни листи
на уморените дървета,
които мятат дълги, черни клони.

Вятър вее, женски поли повдига,
мъжки погледи привлича
върху голите крака
и изпълва ги с възхита.

Вятър вее, весело палува,
земята с пъстър килим покрива,
разнася аромат на късна есен
и напомня за пристигащата 
и сърдита, бяла и зла зима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ин Вел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ех...този весел вятър...палав по мъжки...
    само да не напомняше...за пристигащата бяла и студена зима...
    с обич за теб, мила Христина...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...