27 dic 2013, 11:29

Весела Коледа

  Poesía
913 0 0

Със семейството ще бъдеш ти,

далеч от мене във нощта.

Загърбил си пролятите сълзи

казвам ти ,,Честита Коледа".

 

Весел празник, ангел мой,

от мен далече си побегнал.

Не значих нищо във живота твой,

разбрах, че си ме пренебрегнал.

 

Приятелка аз просто бях,

една обич вече непотребна.

Загърбил си ме ти сред тях,

една ненужна вещ поредна.

 

Весели празници от сърце желая,

друго не бих изрекала сега.

Но обич друга още аз не зная

къде ще я намеря по света.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...